Европейския съюз
Европейският съюз (ЕС) е уникално по рода си икономически и политическо партньорство, което включва 28 държави, покриващи голяма част от континента (http://europa.eu/about-eu/countries/index_it.htm).
Европа е изградена върху руините на Втората световна война с цел насърчаване на икономическото сътрудничество между държавите, въз основа на принципа, че търговията произвежда взаимозависимост и така намалява риска от конфликти. През 1958 г. е създадена Европейската икономическа общност (ЕИО), което засилва икономическо сътрудничество между шест държави: Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. Оттогава е създаден единен пазар, който продължава да се развива, за да реализира пълния си потенциал. В последствие ЕИО започва да действа активно и в други области, като политиките на сътрудничество в областта на опазването на околната среда; за да бъде отразена тази промяна през 1993 г. ЕИО сменя името си с Европейския съюз (ЕС).
ЕС се основава на принципите на правовата държава: всичките си сили, които се опират на европейските договори, подписани доброволно и демократично от страните-членки. Тези обвързващи споразумения също определени цели на ЕС в много свои сфери на дейност.
ЕС помогна за повишаване на жизнения стандарт и въведе единна европейска валута, еврото. Премахването на граничния контрол между страните-членки, хората вече могат да пътуват свободно из голямата част от континента. Той също стана много по-лесно да живеят и работят в друга страна от ЕС. Единният пазар или на вътрешния пазар, което позволява свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора, е основният икономически двигател на ЕС. Една от основните й цели е да се развие този огромен ресурс, за да се даде възможност на европейските граждани да се възползват напълно от него.
Една от основните цели на ЕС е защитата на правата на човека, както вътре в него, така и по целия свят. Човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека са основни ценности на ЕС. След подписването на Договора от Лисабон (http://osservatoriointerventitratta.it/?p=2833 ), през 2009 г., Хартата на основните права – Nice-Card (2000) (http://www.osservatoriointerventitratta.it/files/normativa/Carta_diritti_fondamentali_ue_2007.pdf), която утвърждава тези права, е била поставена в член 6 от Договора. Институциите на ЕС са правно задължени да ги защитават, това са длъжни да правят и страните членки, когато прилагат законодателството на ЕС.
Борбата срещу трафика на хора в Европейския съюз
Трафикът на хора, независимо дали е с цел сексуална експлоатация или за бизнес цели, е нарушение на основните права на човека. Тъй като засяга предимно уязвими групи като жените и децата, Европейският съюз определи своите действия около цели, които имат стремежа да закрилят тези групи, да предотвратят и да се борят с явлението, по-специално чрез засилване на сътрудничеството и координацията между правоприлагащите и съдебните органи на държавите-членки. Съюзът също така въведе рамка на общи разпоредби за решаването на някои въпроси, като инкриминация, санкции срещу трафикантите или утежняващи обстоятелства в случаите на трафик на хора. Действията, чрез които Съюзът се надява да защити жертвите на трафик, се основават на инструменти, които определят цели и приоритети, но също така се интегрират в по-широката рамка на защитата на жертвите на насилие, секс туризма и детската порнография.
Един от най-новите документи по темата за трафика на хора е публикацията “Правата на жертвите на трафик на хора на ЕС” от 2013, чиято цел е да информира жертвите, операторите и държавите-членки по отношение на правата, с които разполагат жертвите в рамките на законодателството на ЕС. Това по никакъв начин не представлява задължително тълкуване на такова законодателство. Всички права трябва да бъдат тълкувани в контекста на пълната правна разпоредба на съответното законодателство. http://osservatoriointerventitratta.it/wp-content/uploads/2013/09/I-diritti-nellUE-delle-vittime-della-tratta-di-esseri-umani.pdf